България на Олимпийските игри
България взима участие още на първите модерни олимпийски игри в Атина през 1896 с един участник - гимнастикът Шарл Шампо.
Страната започва да печели редовно медали от летни олимпийски игри считано от олимпиадата в Хелзинки през 1952 година. Спортните успехи се увеличават с всяка следваща олимпиада за да достигнат кулминацията си на олимпиадата в Москва през 1980 година където страната печели общо 41 медала (сред които 8 златни) и се нарежда на трето място в общото класиране по медали.
След падането на комунизма в страната, политическите и социални промени засягат и олимпийските и спортни успехи, като с всяка следваща олимпиада успехите намаляват драстично за да се стигне до олимпиадата в Лондон през 2012 година, където страната печели едва 2 медала, което е най-слабия резултат за България от 1956 година насам.
Традиционно силните спортове за страната са борба и вдигане на тежести. Докато борбата успява да запази в някаква степен предишната си слава, вдигането на тежести изпада в криза най-вече поради множество допинг скандали.[1] Последният медал от вдигането на тежести за България е на олимпийските игри в Атина през 2004 година. Третият най-успешен олимпийски спорт за страната е леката атлетика – общо 19 спечелени медала.
Страната има успехи и на зимни олимпийски игри. Единственият златен медал от зимна олимпиада е спечелен от Екатерина Дафовска на олимпийските игри в Нагано през 1998 година. Освен в биатлона България има медали и в шорттрека и ски бягането.
